Back on track

Най-сетне реших да се върна обратно към записването на някои от пробягалите мисли в главата ми. Някой ден ще ми бъдат добра отправна точка, да видя каква съм била днес, а и ще ми помогнат да се фокусирам надявам се...

Естествено имаше външен стимул за това мое завръщане към себевглеждането. Толкова е странно, как думите и действията на някого, могат да те накарат да се замислиш над това кой си, какво търсиш, защо продължаваш да чакаш промяната, а не я сътвориш сам и още, и още...

От известно време все тъпкам на едно място, без да търся по-дълбоко в себе си. И без да намирам вдъхновение за нещата, които обичам да правя. Без да имам глад да творя и да се самоусъвършенствам. Има и друга дума, която описва точно това мое летаргично състояние - мързеливо същество съм си. Но знам, че мога много повече и искам много повече от себе си. И нищо, че не съм решила с какво искам да се занимавам усилено в близко бъдеще. Ако почна да се ровичкам в себе си, ще намеря отговора. Затова ще опитам с всички сили да се боря с вятърничавата си природа или поне тези черти от характера ми, които ме спират да се устремя към едно по-дейно Аз.